Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

и здравей отново старо Аз.

Не искам да прекарам целия си живот, съжалявайки за това какво съм и опитвайки се да бъда това, което всъщност не съм. Един шанс ми е даден. Един миг, за да го изживея. С моето собствено тяло, с моето собствено съзнание. Пропилявайки времето си в чакане да стана нещо по - добро, нещо, в което никога няма да се превърна, забравям да обърна внимание на това, което всъщност вече ми е дадено. Безплатно. И всичко, което би ме направило щастлива, го приемам за даденост. Каква идиотщина просто. Моментите са красиви, когато не ги очакваш, когато не ги обмисляш предварително. Защо всяко мое изречение в главата ми започва с „Ако..“ ? Искам да бъда в хармония със себе си, така бих била в хармония и с всичко около себе си.. И ще спра да обвинявам другите, че са щастливи. И аз заслужавам да съм щастлива. Кристина, стегай си гъзерете, както му се вика по врачански. Всичко, което желаеш е на една усмивка разстояние. Нещата се случват, защото просто трябва да се случат и ти нямаш силата да ги промениш. Имаш силата само да промениш мирогледа си. И направиш ли го, ще видиш как нещата ще се случват, но с една идея по - специални.

Коментари

  1. Откривам общочовешки проблеми относно търсенето и губенето на същността. Ужас, ужас. Страх ме е от мен. Просто споделям. За хармонията и за заповедите, откривам себе си във всекиго, чудесна си ми още с първия пост.

    ОтговорИзтриване
  2. Колко дълго търсих щастието извън мен, колко време изгубих докато разбрах, че щастието е вътре в мен, в този миг...

    ОтговорИзтриване
  3. Не бива да съжаляваме за миналото, няма как да го върнем така е. Трябва да сме щастливи от това, което вършим, щом сме го направили, значи така е трябвало да стане!

    ОтговорИзтриване
  4. човек трябва да приеме това, което има да се опитва да се осъвършенства но не и да се очайва ако нещо не успее - да хване живота в истинския смисъл и да се радва на живота защото той е един - да се радва на всичко около себе си - живота е радост и любов - всичко друго няма духовна стойност

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации