"... но животът е лесен само за онези, които си поставят лесни цели." Да си измисля нови изгреви, да издигна планина или може би и двете? Колкото по - високи са ми върховете, толкова по - светъл ще е хоризонтът ми след тях. Само трябва да отвикна с комфорта на подножието. А достигна ли крайната си точка - да внимавам въздуха на успеха да не ме опияни. Че залитна ли, падението ми ще да е горчиво. Но знае ли човек, може и да е най - красивият ми полет. Така или иначе върховете са идилия, но склоновете - те са хронологията на живота. А изгревите нека разпръскват мечти по тях.
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.