Нетърпимостта от крясъка на скалите, от това остро извличане на болката в миг на колизия между кипящата, наедряваща плът на морската пяна и студената, отблъскваща гръд на черния камък - това видях в очите й. Тази отдаденост към първичното завръщане, към мазохистичното желание да се хвърлиш в нечии стоманени обятия, които винаги ще те посрещнат, но никога няма да се пресегнат след теб, се беше пропила в зениците й, избликваше именно от тях и от тях протичаше навътре по разклоненията на крехкостта й. Няма да забравя никога тези очи - едвам успях (а и не знаех със сигурност дали изобщо бях
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.