Пропускане към основното съдържание

А има дни като този

James Whistler, Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket,
1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA.
А има дни като този, в които
светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета. 


А има дни като този, в които 
клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна. 

А има дни като този, в които
плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме, аз съм просто видение, затворена в сянката на лъстта. Кожата се разлага в пръстта на нечие чуждо съзнание, дълбоко в спомена. Докосвам иконата и всяка майка в мен се отвръща от болката, погнусена и забравена. 

А има дни като този, в които
безпомощен плач на дете се разбива в ъглите на празнотата. Тогава човешките образи конвулсивно се свиват, изтръпва светът. Жените пищят във забвение, разкъсват гърдите си, бащите тихо изплакват срама. Гротескна семантика е моето случване, безследно заглъхвам в усамотението на съня. 

А има дни като този, в които
светът се случва на крясъци. Тогава реалността пронизва като пропусната нота, която пропуква се в последния акорд на деня. Без смисъл остава опитът на разпятието да прегърне агонията на агнеца, да извика на грешника всяка молба. Ти ела със сумрака, аз ще се свия в леглото на хляба, където отпърво идва кръвта. После потопи ме в солта и нека устата ти да поеме на всичките хора всяка сълза. 


Коментари

Популярни публикации от този блог

мемоарите на една мръсница.

"Накарай ме да забравя за него. За това как обичаше да дърпа косата ми в нощите, в които крещях от болка и от страст. А ръцете му оставяха аромат на цигари по цялото ми тяло. Как облизваше устните си по войнишки и ме гледаше с поглед, който пускаше бомби право в абдикиралите ми емоции. Той знаеше много добре, че на любовния фронт аз бях ничия земя. И събличаше дрехите си с такава увереност, с каквато аз събличах душата си пред него. Накарай ме да забравя как желаех да ме нарани. С думи, с действия, с бездействия. В края на всяко сбогом го чаках с подмокрени гащички и дъх на водка. Минути след това подът се превръщаше в бойно поле, а стените ехтяха самота. Войната беше не между любов и страст, а между похот и страх. Ръцете му бяха толкова силни, че се молех да ме счупи. А след това го придърпвах по - близо до себе си. Любовта за него се криеше между краката ми и той търсеше ли търсеше... А аз моята я изкрещях през прозореца, докато ме нападаше в засада... Накарай ме да го забра

почти.

Blue Is the Warmest Color Всички са почти заспали. Всички са почти добре. И кафето е почти изстинало на масата, на която са угаснали почти усмивки. Небето е почти същото, след последния нюанс на мрака. Слънчогледите почти са цъфнали на полята, в които почти сме се обичали. И са навели цветовете си почти траурно в тъмнината. Щурците почти са композирали нашата почти история. И свирят почти меланхолично, скрити зад смисъла на последния ни разговор. Образът на мечтите ми по теб е почти истински в мислите, от които почти не си излизала. Дните почти минават във водовъртежа на забравата. Вечерите почти не