женското ми начало.

Tracey Emin

Самотата, която пуска горещи езици в лоното на слабините ми, на женското ми начало -
то пламва в изблик на паника, а учестеният ми дъх, устремен от ядрото на стихията, отприщва чувството на неизбежност, което избухва в пожар - и аз не мога, не мога, не съм способна да избягам от тази възбуда, гласът ми се надига,(ах...), пламъците ме притискат, спускат ръцете си по извивките ми, да, тези женски плодове, толкова сочни, узрели, толкова млади, тези гърди,настръхнали, които се надигат учестено от стоновете, (не, не спирай), тези стонове, които ме изгарят отвътре, (не, не спирай, ах), този дим, който ме задушава, този огън, който остави в мен, (не спирай), тези бедра, които Ерос разтвори с устните си, (по - бързо),  които треперят сладострастно в очакване, да, това очакване, което ме приклещи в стаята, (по - бързо), тази стая в главата ми, в чиито стени се опирах от нямане, (да, да, да) това нямане, което остана след плътта ми на кладата, тази клада, която издигнаха малко преди самотата ми, (ммм...) тази самота, която се оголи след изпепеляването на кожата ми (...) и която беше причината за моето женско начало.