James Whistler, Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета. А има дни като този, в които клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна. А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените ...
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.
Откривам общочовешки проблеми относно търсенето и губенето на същността. Ужас, ужас. Страх ме е от мен. Просто споделям. За хармонията и за заповедите, откривам себе си във всекиго, чудесна си ми още с първия пост.
ОтговорИзтриванеКолко дълго търсих щастието извън мен, колко време изгубих докато разбрах, че щастието е вътре в мен, в този миг...
ОтговорИзтриванеНе бива да съжаляваме за миналото, няма как да го върнем така е. Трябва да сме щастливи от това, което вършим, щом сме го направили, значи така е трябвало да стане!
ОтговорИзтриванечовек трябва да приеме това, което има да се опитва да се осъвършенства но не и да се очайва ако нещо не успее - да хване живота в истинския смисъл и да се радва на живота защото той е един - да се радва на всичко около себе си - живота е радост и любов - всичко друго няма духовна стойност
ОтговорИзтриване