naked mind.

Не ме търси в наситената гордост, гниеща във градските канавки. Не ме намирай в прекомерената волност, лееща сред хилядите мравки. Не скитай там, където шумът е истински безстрашен, драскащ с нокти по нечистата стена. Не искай бели облаци, когато си уплашен, че не намираш вярната следа. Аз съм болно, грозно опетнена бяла птица с пречупени криле.. Невинната ми воля изтръгнато е заменена, мрачният ми поглед те зове. Погледни към разрязващия хоризонт на моето пресичащо съзнание. Там загубена съм в тайния ти фронт, там затворена съм във изгнание. И никой друг не ще те победи в битка за безкрайното ти търсене. Че ти ще искаш трайно да ти навреди моето съкровище, та чак до втръсване.

- Защо точно тя?  Тя дори красива не е ...   Той я погледна безизразно. Въпросът й не го учуди. Знаеше как да й отговори, но просто не му се искаше... Щом сама не можеше да разбере, едва ли нещо щеше да се промени, дори да й го каже. - Защо питаш? - това вече го интересуваше. - Интересно ми е. Преди една година щеше да й се изсмееш в лицето, да я подминеш и след пет минути да я забравиш. Ти не си такъв. Тя не е за теб. Ха, изненадващо е как момиче като нея не си знае мястото.  Той повдигна вежди. За части от секундата в главата му изникнаха всички псувни на този свят. Очите му станаха мрачни. Но после се усмихна и каза мило: - Радвам се, че те познавам. - И какво толкова те зарадва? - Фактът, че заради хора като теб осъзнах от какво наистина се нуждая.  Тя се огледа. Бяха спрели на една малка и тиха уличка. Здрачаваше се и жилищните блокове пускаха студени сенки. Беше средата на октомври. Зеленината отдавна си беше казала сбогом с топлите дни, вятърът се позд...

Сълза. Прозрачна е.. като стъкло. Дали видяха? Бързо, скрий се  зад лъжите си. Усмивка. Поредната. Кога ще спре този кръговрат? Като стъкло.. Всичко се личи. Толкова прозрачно, че чак мръсното под ноктите се забелязва.. Или може би  мръсното в ъглите на твоето  сърце. Защо не беше друго? Друго време?  Други хора? Друг живот? Защото другото си ти сега. Пак ли тази измъчена усмивка? Аа, ти забрави какво дължиш на онзи там, до теб. Затвори се, да, така ще е  най - добре. Всеки да забрави кой си  всъщност. Само дето сърцето ти прозира във очите.

8 и 24 сутринта е и ти вероятно все още спиш, докато аз подготвям великия ти подарък без пари :D Кичурите са пристигнали, ти се чувстваш щастлива, само след 3 часа ще излезем и ще си прекараме прекрасно! Може да потичаме и в дъжда, то като няма слънце .. Ето че и ти ставаш на паметните 15 години! С 3 години повече от дузина! 15 години живот .. А сме прекарали само 4 години заедно.. И сме изживели едни от най - прекрасните си мигове.. А какво още ни очаква .. Какво още теб те очаква .. Всъщност кой ли знае - никой! Мога да те уверя само в едно - ако следваш себе си докрай и не се поддаваш на всички мижитурки, които толкова завистливо те идеализират, накрая ще се чувстваш така, както винаги си искала да се почувстваш - щастлива!  Мое мило другарче... Ти си толкова невероятно, усмивката ти заслепява всеки срещнат .. Не случайно покрай теб съм като болна от шизофрения .. Без теб нямаше да имам толкова смели мечти! Е, и ти си тази, която ме държи да си ходя по земята, а не по облаците...

Бягай , скрий се в белотата на обърналите се стрелки. Някога пред и е спомената тъгата в твоите очи. И звука на минал спомен ти се вижда криво запилян . Къде отиде пътя ти отворен към онзи горчиво-сладък блян ? А времето тече назад , кръговратно впивайки се в теб. И ти въртиш се в този опиат , отричайки врага заклет. Загубил смисъла за реалността ,  вечно грабиш грешните следи. Гръб обърнал си на пролетта, а зимата все рефренно те боли .

„мили Страннико, отивам си .. това е последното ми писмо .. за жалост .. може би ще се върна .. някой ден .. прости ми .. не можах да одържа на обещанието си .. отивам си .. завинаги .. последно сбогом .. не ме забравяй .. моля те .. думите ти винаги ще чакат на върха на сърцето ми .. ще чакат за теб .. тихи думи .. тихо сбогуване .. тихо ми прости .. не плачи .. една сълза ще е достатъчна .. помни ме .. винаги .. трябва да ме помниш .. извинявай .. че съм толкова себична .. усмихни се .. умирам .. последно погледни към хоризонта .. там е моята усмивка .. Луната .. моят поглед .. винаги ще ти показва правилният път .. следвай ме .. винаги ще съм до теб .. думите ми ще летят заедно с мисълта ти .. устремена към моя бряг .. съня ти .. мое завоевание ще бъде .. тялото ми .. тлеещо ще гори за теб .. докато не изстине пет метра под краката ти .. земята ще ти е упора ..  не ме забравяй .. умирам .. още малко ми остава .. последен дъх,  за да ти кажа сбогом .. и  Обичам т...

Ослушвай се, когато аз мълча.. Тишината крие моя плач. Затвори очи, ако се държа сякаш викам своя вечен здрач. Не губи надежда в мойто страшно утре.. То е страшно и за теб. Спри ме, ако те изтривам аз отвътре - страшно е да съм от лед. Целуни ти грозното ми битие, с което съм изваяна до кокал. Изпий тъгата ми кат питие, направено от минал вопъл. Усмихни се на мъничката светлина,  родена от нашата невинност, избухваща в себична топлина, която слива ни в единност. А Луната, тя за нас ще бъде свята,  и лъчите й вяра ще ми донесат. Както твойте думи, тъй пролети във влюбени мечти ще ме пренесат.