Пропускане към основното съдържание

Честит рожден ден на моята поничка! ♥

8 и 24 сутринта е и ти вероятно все още спиш, докато аз подготвям великия ти подарък без пари :D Кичурите са пристигнали, ти се чувстваш щастлива, само след 3 часа ще излезем и ще си прекараме прекрасно! Може да потичаме и в дъжда, то като няма слънце .. Ето че и ти ставаш на паметните 15 години! С 3 години повече от дузина! 15 години живот .. А сме прекарали само 4 години заедно.. И сме изживели едни от най - прекрасните си мигове.. А какво още ни очаква .. Какво още теб те очаква .. Всъщност кой ли знае - никой! Мога да те уверя само в едно - ако следваш себе си докрай и не се поддаваш на всички мижитурки, които толкова завистливо те идеализират, накрая ще се чувстваш така, както винаги си искала да се почувстваш - щастлива! 

Мое мило другарче... Ти си толкова невероятно, усмивката ти заслепява всеки срещнат .. Не случайно покрай теб съм като болна от шизофрения .. Без теб нямаше да имам толкова смели мечти! Е, и ти си тази, която ме държи да си ходя по земята, а не по облаците, за което страшно ти благодаря. Няма значение кой те изнервя, кой те кара да страдаш, кой те изкарва извън релси ... Защото потърсиш ли ме - аз винаги ще бъда там! Знаеш го много добре!

Сега е време за пожеланията. Пожелавам ти още толкова  години, умножени по 10 (poolparty) Ако не можеш да го сметнеш, ще ти помогна - 150 годинки :D ... Пожелавам ти повече искрени усмивки, и по - малко жажда за пари :D (имам чувството, че вече изкупи всички магазини в тоя свят) Пожелавам ти да намериш най - яката скриймо група, която да не се хареса на никой друг, само на теб! Пожелавам ти още по - прекрасни мигове, пожелавам ти повече отлични оценки по БЕЛ (chuckle)  Пожелавам ти лабрета да ти седи хубаво, както и всички други пиерсинги, които искаш да си сложиш! Пожелавам ти с Мишел да си станете приятелки :D:D Пожелавам ти да забравиш лошите мигове (е, колкото и да не искаш да ти го казвам, след 10 години ще помниш само хубавите неща)  И да знаеш - лилавото е цвета на депресията! И.. айде, със здраве! до след 2 часа и нещо ;d

Коментари

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации от този блог

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените ...

като морска пяна.

Вълните се разбиват в погледа й. Спомени се люшкат в малката спасителна лодка. Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето. Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъкът и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й. Вятърът свисти по повърхността на  морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух. За последно ръцете й са така чужди. Така топли. Така негови. Морето я зове. Да потъне и да се стопи като морска пяна. За да бъде завинаги с него.

безмълвие ..

Винаги казваш „много съжалявам“ .. след всичките шибани грешки, които повтаряш отново и отново, след всичките нарушени обещания, казваш само и едно единствено „много съжалявам“ !? За каква ме имаш? За светица? За Бог? Нека те питам нещо - колко пъти бях до теб, когато всички други те презираха? Колко пъти плачех заедно с теб, когато другите се смееха? Колко пъти връщах надеждата ти към живота? Винаги можеше да разчиташ на мен .. аз вярвах в теб, вярвах, че има добро в теб, когато никой не го вярваше .. защото аз го виждах, съзрях го веднъж, после още веднъж и още веднъж .. Но защо .. защо се промени? Знам защо, защото искаше и ДРУГИТЕ да те харесат .. толкова силно искаше да им се харесаш, да им направиш впечатление, да им покажеш, че си готина откачалка, но трябваше ли да губиш човечността си, за да им го демонстрираш? Защо трябваше да се превръщаш в нещо друго? В нещо, което не си ти? Сега си гледаш кефа, еми добре, гледай си го, не искам да ти преча .. Само едно ще ти кажа - те все ...