Пропускане към основното съдържание

Честит рожден ден на моята поничка! ♥

8 и 24 сутринта е и ти вероятно все още спиш, докато аз подготвям великия ти подарък без пари :D Кичурите са пристигнали, ти се чувстваш щастлива, само след 3 часа ще излезем и ще си прекараме прекрасно! Може да потичаме и в дъжда, то като няма слънце .. Ето че и ти ставаш на паметните 15 години! С 3 години повече от дузина! 15 години живот .. А сме прекарали само 4 години заедно.. И сме изживели едни от най - прекрасните си мигове.. А какво още ни очаква .. Какво още теб те очаква .. Всъщност кой ли знае - никой! Мога да те уверя само в едно - ако следваш себе си докрай и не се поддаваш на всички мижитурки, които толкова завистливо те идеализират, накрая ще се чувстваш така, както винаги си искала да се почувстваш - щастлива! 

Мое мило другарче... Ти си толкова невероятно, усмивката ти заслепява всеки срещнат .. Не случайно покрай теб съм като болна от шизофрения .. Без теб нямаше да имам толкова смели мечти! Е, и ти си тази, която ме държи да си ходя по земята, а не по облаците, за което страшно ти благодаря. Няма значение кой те изнервя, кой те кара да страдаш, кой те изкарва извън релси ... Защото потърсиш ли ме - аз винаги ще бъда там! Знаеш го много добре!

Сега е време за пожеланията. Пожелавам ти още толкова  години, умножени по 10 (poolparty) Ако не можеш да го сметнеш, ще ти помогна - 150 годинки :D ... Пожелавам ти повече искрени усмивки, и по - малко жажда за пари :D (имам чувството, че вече изкупи всички магазини в тоя свят) Пожелавам ти да намериш най - яката скриймо група, която да не се хареса на никой друг, само на теб! Пожелавам ти още по - прекрасни мигове, пожелавам ти повече отлични оценки по БЕЛ (chuckle)  Пожелавам ти лабрета да ти седи хубаво, както и всички други пиерсинги, които искаш да си сложиш! Пожелавам ти с Мишел да си станете приятелки :D:D Пожелавам ти да забравиш лошите мигове (е, колкото и да не искаш да ти го казвам, след 10 години ще помниш само хубавите неща)  И да знаеш - лилавото е цвета на депресията! И.. айде, със здраве! до след 2 часа и нещо ;d

Коментари

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации от този блог

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените ...

обичам да те целувам.

Обичам да те целувам.  В съня ми.  На стълбите във входа. На спирката. Зад детската градина. У нас, у вас. Върху завивките. Под завивките. Обичам да те целувам сънена с мирис на кафе. Сутрин на светофара. В късния следобед. Вечер по здрачаване. Обичам да те целувам в полунощ.  С отворени очи. И отворено сърце.  12 и 1 секунда, 12 и 2 секунди, 12 и 3 секунди.. Туп-туп, туп-туп, туп-туп. Само пулсът отброява време. Часовникът - глътки въздух. Най - обичам да ме оставяш без въздух. Тогава стрелките спират на вечност. Има само сега, сега, сега. Обичам точно твоите целувки. Да оставяш самота на ъгъла на устните ми всеки път, щом се разделим. И да продължаваш да ме целуваш с очи, докато ме гледаш как си отивам. А аз да очаквам с натежала усмивка следващата ни среща. Обичам да те целувам. Когато си сърдит. Тази нацупена физиономия и тези далечни ръце. Студения ти профил и тъжното носле.  Обичам да те целувам. В съня ми.  Но събудя ли се, Господи .. Как м...

след бурята

via http://5oil.tumblr.com Изстина ли душата ти от толкова много чакане? Задава се буря, ето чуй - чайките полудяха и неистово кряскат от нажежената плътност на самотата. Първият гръм е предвестник на толкова жадуваното от теб разкъсване на гръдта. Нека пръстите ти потънат във нея и да разтворят разкървавените парчета месо - разтвори ги, както се отварят прозорците, за да стане течение. Нека влезе дъждът като спасяващ разстрел след невъзможно дългото мълчание. Това не е гилотината на смъртта, а на живота - ще проблесне в лоното на очите ти светлина като проблясък от спомен за сън - и ти ще изпълниш дробовете си с прохладата на нощта, и всичките ти клетки, които ламтяха за мъничко свобода, ще се пръснат от сбъднатост по разтрепераното тяло на небосвода... Стисни силно тези опустели от нямане устни и ги поднеси към раните, които си мислеше, че никога няма да се превърнат в бледо розова следа след краха на меланхолията от залезите на толкова неслучили се лета... Изпий отровата...