лунно обещание.

Ослушвай се, когато аз мълча..

Тишината крие моя плач.

Затвори очи, ако се държа

сякаш викам своя вечен здрач.

Не губи надежда в мойто страшно утре..

То е страшно и за теб.

Спри ме, ако те изтривам аз отвътре -

страшно е да съм от лед.

Целуни ти грозното ми битие,

с което съм изваяна до кокал.

Изпий тъгата ми кат питие,

направено от минал вопъл.

Усмихни се на мъничката светлина, 

родена от нашата невинност,

избухваща в себична топлина,

която слива ни в единност.

А Луната, тя за нас ще бъде свята, 

и лъчите й вяра ще ми донесат.

Както твойте думи, тъй пролети

във влюбени мечти ще ме пренесат.