Не ме търси в наситената гордост,
гниеща във градските канавки.
Не ме намирай в прекомерената волност,
лееща сред хилядите мравки.
Не скитай там, където шумът е истински безстрашен,
драскащ с нокти по нечистата стена.
Не искай бели облаци, когато си уплашен,
че не намираш вярната следа.
Аз съм болно, грозно опетнена
бяла птица с пречупени криле..
Невинната ми воля изтръгнато е заменена,
мрачният ми поглед те зове.
Погледни към разрязващия хоризонт
на моето пресичащо съзнание.
Там загубена съм в тайния ти фронт,
там затворена съм във изгнание.
И никой друг не ще те победи
в битка за безкрайното ти търсене.
Че ти ще искаш трайно да ти навреди
моето съкровище, та чак до втръсване.
<3
ОтговорИзтриване