Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

грешно минало..


Бягай, скрий се в белотата
на обърналите се стрелки.
Някога преди е спомената
тъгата в твоите очи.

И звука на минал спомен
ти се вижда криво запилян.
Къде отиде пътя ти отворен
към онзи горчиво-сладък блян?

А времето тече назад,
кръговратно впивайки се в теб.
И ти въртиш се в този опиат,
отричайки врага заклет.

Загубил смисъла за реалността
вечно грабиш грешните следи.
Гръб обърнал си на пролетта,
а зимата все рефренно те боли.

Коментари

Популярни публикации