Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

звезден прах.

А може би просто искам да те превърна в звезден прах. И да те затворя в буркан с инвестиции за бъдещето ми. Да се наместиш удобно между утопията ми за по - доброто ми аз и тихите въздишки на несигурността. Да блестиш на нощното ми шкафче в промеждутъка на безсъниците ми и да прогониш тази инсомния от ранните часове на нощта. Да те поемам в шепи и да те вдишвам. Да се превърнеш в мой въздух. В мой порок. Зависимост, без която е немислимо да бъда себе си. Да си онзи пръв пролетен дъжд, който пречиства пороците ми от самотната зима. Да си онзи последен ден от есента, койято запазва остатъка от летните ми усмивки под листата на прошепнатите надежди. Да си блясък в очите ми, не сълзи. Да сипеш истина от усмивките ми, да си думите на моето мълчание.
А накрая искам да те разпръсна, подарявайки те на небето. За да мога да те мечтая всяка вечер. А ти да блестиш от несбъднатост. Защото ръцете ми са прекалено безсилни да те задържа. Или може би просто не те заслужавам.

Коментари

  1. Кристин, невероятна Кристин! Ти си едно скрито съкровище!
    Да знаеш как обожавам да те чета!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. мерси, подобно! и ти си невероятна

      Изтриване
    2. Ще ми дадеш ли (най-накрая xD) приятелство във фейсбук? :D Опитах се няколко пъти, но не ми позволява да ти пратя съобщение там.

      Изтриване
    3. ей, извинявай, веднъж едно (непознато) момиче ми прати покана, но аз не я приех, щото попринцип не приемам непознати, а сигурно си била ти, но тогава не съм се била досетила :D ако искаш ми напиши как се пишеш във фейсбук аз да те добавя

      Изтриване
    4. е разбирам те.. сега ще ти поискам наново, че не искам да си пиша тук фейсбука ..аз даже исках да ти пиша там или някъде другаде на лично, но нямаше как :д

      Изтриване

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации