А може би просто искам да те превърна в звезден прах. И да те затворя в буркан с инвестиции за бъдещето ми. Да се наместиш удобно между утопията ми за по - доброто ми аз и тихите въздишки на несигурността. Да блестиш на нощното ми шкафче в промеждутъка на безсъниците ми и да прогониш тази инсомния от ранните часове на нощта. Да те поемам в шепи и да те вдишвам. Да се превърнеш в мой въздух. В мой порок. Зависимост, без която е немислимо да бъда себе си. Да си онзи пръв пролетен дъжд, който пречиства пороците ми от самотната зима. Да си онзи последен ден от есента, койято запазва остатъка от летните ми усмивки под листата на прошепнатите надежди. Да си блясък в очите ми, не сълзи. Да сипеш истина от усмивките ми, да си думите на моето мълчание.
А накрая искам да те разпръсна, подарявайки те на небето. За да мога да те мечтая всяка вечер. А ти да блестиш от несбъднатост. Защото ръцете ми са прекалено безсилни да те задържа. Или може би просто не те заслужавам.
Кристин, невероятна Кристин! Ти си едно скрито съкровище!
ОтговорИзтриванеДа знаеш как обожавам да те чета!
мерси, подобно! и ти си невероятна
ИзтриванеЩе ми дадеш ли (най-накрая xD) приятелство във фейсбук? :D Опитах се няколко пъти, но не ми позволява да ти пратя съобщение там.
Изтриванеей, извинявай, веднъж едно (непознато) момиче ми прати покана, но аз не я приех, щото попринцип не приемам непознати, а сигурно си била ти, но тогава не съм се била досетила :D ако искаш ми напиши как се пишеш във фейсбук аз да те добавя
Изтриванее разбирам те.. сега ще ти поискам наново, че не искам да си пиша тук фейсбука ..аз даже исках да ти пиша там или някъде другаде на лично, но нямаше как :д
Изтриване