hypnotising ..

Дихание на дъжд. Нежен полъх разроши косите й. Тя погледна нагоре и вдиша дълбоко. Мирис на есен. Беше й хубаво. Затвори очи и си представи как танцува заедно с падащите листа. Усмихна се. Няколко човека, минаха покрай пейката, на която седеше тя, и я загледаха продължително. Но след това отминаваха и продължаваха пътя си. А тя оставаше. Не й пукаше какво си мислеха те. Можеха да я смятат за странна, но живота не е ли точно такъв? Няма нищо нормално в този свят.

Започна да вали.

Огромни капки се разбиваха в изсъхналата земя като оставяха тъмни петна и скоро се образуваха черни локви . Тя гледаше като хипнотизирана. Такова спокойствие и топлота. Сякаш дъжда я обгръщаше в някаква защитна стена и вече нищо не можеше да я докосне. Мълчанието й сякаш крещеше от удоволствие в синхрон с мелодията на есенния вопъл. Душата й се отвори за всичко. Попиваше движенията на всеки паднал лист, всяка въздишка на ледения вятър, всяка усмивка на пухкавия облак..

Внезапно се изправи. Нещо се вряза в нея, в отворената й душа. Смути я. Не знаеше какво е, не знаеше какво да изпитва. Погледа й зашари в размазана картина. В съзнанието й сякаш беше инжектирано адреналиново замъгление. Всичко беше толкова ясно, но и толкова объркано. Трепереше като ударена от ток .. Беше върховно усещане, въпреки че след това много щеше да я заболи..

Дъждът спря. Защитната й стена сладко се срути. Пред нея стоеше личното й слънце. Нова хипноза озари студеното й сърце.