naked mind.

Усещам се без дъно. Не исках да оставям всичките си излъгани усмивки на гласовата поща, и знам, че загрижеността ти е извън обхват, но едва ли ще намеря смисъл да се свържа с оператора и да му разкажа какви са ми проблемите. Усещам се без дъно. Отпивам отново от горчилката в полунощната ми чаша, толкова горчиво, толкова познато, че вече привикнах с вкуса.. Миналото ми е настояще, а бъдещето ще оставя на изчакване. Минутите на щастие ми свършиха, сега си плащам с взети назаем спомени, с лихва от 17% сълзи. Усещам се без дъно. Гледам се през прозиращото огледало на откровено осъждащите ти очи. И падам, и падам, и падам. И ти ме гледаш. Отражението ми в погледа ти се отдалечава прекалено бързо. Прекалено скоро. Прекалено ме боли. Усещам се без дъно. Сигналът "свободно"  ме докарва до клаустрофобия. Свободата ме ограничава. Паникьосвам се да натисна червената слушалка. И да продължа напред.

Мига преди да затворя очи, открадни истината от далечния ми поглед.  Страдам от мазохистично удоволствие. И от двойнствен живот. Мига преди да затворя очи, ме накарай да изтрия миналото от устните си. Думите сочат към теб, мислите - някъде другаде.. Мига преди да затворя очи, хвани отдавна изстиналите ми ръце. Всичките ти прегръдки няма да бъдат достатъчни, за да ме стоплят. Мига преди да затворя очи, запомни цвета на заблудената ми кожа. Че допира ти е страстен трепет на паралелно разстояние, си представя. Мига преди да затворя очи, се предай на моя хаос. Потънах в черна дупка, която се превърна в пътя на живота ми. Мига преди да затворя очи, ме остави да потъна. Отдавна забравих какво беше да бъда себе си.

Думите убиват.   Нали знаеш , когато си признаеш, част от теб остава празна. Освобождаваш чувството чрез думи. Оставаш го на вятъра да го отнесе. И вече няма какво да те задържа. И в теб е като след дъжд. Отмито, останала е само калта. Думите тежат. Нали знаеш , когато си признаеш, е все едно да оставиш товара си на друг. Сърцето ти се е уморило да го носи и сега тежестта се опира в нечия друга душа. Не е ли егоистично? И вече можеш да си тръгнеш. Няма какво да те задържа. Няма какво да ти тежи. Думите са несигурност.   Нали знаеш , когато си признаеш, е все едно да започнеш отначало. С всичките страхове и с всичките илюзии. Тъкмо си започнал да се чувстваш сигурен в това изгодно положение на недомлъвки и идват думите, които срутват всичко. И трябва да започнеш да строиш наново - и надежди, и сигурност, и отчаяние. Думите са болка. Нали знаеш , когато си признаеш със затворени очи, няма да се нараниш. Поне за няколко кратки въздишки. Погледът ти е прово...

Истинската ти усмивка вече ми е лукс. Гледаш ме със силата на сарказма и чакаш поредното ми падение, готов да заличиш всяка искра на осъзнаване. Затънал си до гуша в ежедневната си неприязън към дисонантните въздишки на обичайно дисонантното ти обкръжение, вътрешно прехапваш устни до солена горчивина, проклинайки заразната им пошлост. Премрежваш погледа си от сиянието на привидно безразличния ми силует, изричайки наум една-две молитви. Вътрешно очертаваш съмнения около ореола ми, грубо отхвърляш всеки подтик на пулса ти да ускори предсмъртната си кулминация. Разкрояваш ми сивото ежедневие и му пришиваш ударна доза разочарование, примесено с капчица желание. Давай. Разбий ме отново в разкрепостения си егоизъм, после събери парчетата от останалото ми "достойнство" и закрепи портрета от мозайките ми на стената на срама. А тихо аз ще премълчавам колко отчаяно зависим си от наркотика в очите ми. Платоничен опиат. 

Лицето ти константно ми е, затворя ли очи. Облачни усмивки и слънчеви погледи. Рисуваш ми сияние под плахите утопии .. С пръсти докосваш ме по чупливата обвивка на ферментиралата ми душа. И ме караш да се спъвам в несъществуващи камъчета .. обсебена от мисли за скритите извивки на чара ти. Виждаш ме в кутия от образи на безцветни конформисти и с линия на безкрайността разграничаваш същността ми. Стъпваш тихо по повърхността на страховете ми, превръщайки ги в шепа пепел от шумни въздишки.  Близко са ми признанията .. далечни са ми думите, както луната ти далечна е от моите звезди. Лицето ти мечта ми е. А отворя ли очи, си някой непознат.

момиче за бленуване си ти. къде ти е усмивката къде са ми очите .. едното бива замечтано другото - за свеждане. момиче за прегръщане си ти. поискаш ли си, твое е. приятелство не искай ще прерасне в нещо повече. момиче за сънуване си ти. нощта ще бродиш, денем ще лекувам, жар ще ръсиш ти, пепел ще събирам аз. момиче за целуване си ти. твойте устни ще са притежание, мойте - празно обещание. момиче за обичане си ти,  ще поискаш много и все ще те боли, ще крещиш на воля и той пак ще ти прости. момиче за никого съм аз. ти клише поне си нечие.

В тиха просъница ще те повикам. И жадно ще се вкопчиш в крепостната ми усмивка. Ще задържиш дъха си за малко, достатъчно, за да отмине кошмарът на будното ти минало, ще оставиш и последните листа на страховете ти да окапят, ще прехапеш устни, борейки се с желанието да се върнеш назад и с нежеланието да продължиш напред, ще забиеш нокти в ръцете си, усещайки пулсиращото бягство на живота в кръвта ти, ще преглътнеш една - две закъснели думи и на тяхно място ще изкрещиш хиляди, ще се помолиш, едвам допирайки устни, ще изгориш яростта от напоените си сълзи, ще затвориш последната врата на отчаяните ти мисли.. И накрая ще паднеш в ямата на живота, започвайки себе си отначало, жадно вкопчена в своята преродена усмивка.