Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

this empty love.

Мига преди да затворя очи, открадни истината от далечния ми поглед. 
Страдам от мазохистично удоволствие. И от двойнствен живот.
Мига преди да затворя очи, ме накарай да изтрия миналото от устните си.
Думите сочат към теб, мислите - някъде другаде..
Мига преди да затворя очи, хвани отдавна изстиналите ми ръце.
Всичките ти прегръдки няма да бъдат достатъчни, за да ме стоплят.
Мига преди да затворя очи, запомни цвета на заблудената ми кожа.
Че допира ти е страстен трепет на паралелно разстояние, си представя.
Мига преди да затворя очи, се предай на моя хаос.
Потънах в черна дупка, която се превърна в пътя на живота ми.
Мига преди да затворя очи, ме остави да потъна.
Отдавна забравих какво беше да бъда себе си.



Коментари

Популярни публикации