Вълните се разбиват в погледа й. Спомени се люшкат в малката спасителна лодка. Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето. Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъкът и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й. Вятърът свисти по повърхността на морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух. За последно ръцете й са така чужди. Така топли. Така негови. Морето я зове. Да потъне и да се стопи като морска пяна. За да бъде завинаги с него.
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.
имаш много хубав и интересен стил на писане - много ми харесва - както се казва късо но съдържателно; продължавай да пишеш и да споделяш тук с всички нас - имаш интересен стил на писане - продължавай с развитието на този блог и интересните теми - поздрави и до скоро
ОтговорИзтриване"ще паднеш в ямата на живота" - звучи много дълбоко - много ми харесва - не мога и аз да не отбележа че наистина е много съдържателно въперки че е късо; много ми харесват и другите неща на този блог - продължавай така
ОтговорИзтриване