naked mind.

Знаеш, че съм мечтателка. И това едва ли би се променило. Знаеш, че съм от друго време. А времето се усмихва само на съдбата. Знаеш, че обичам да гледам със затворени очи. Но теб ми е трудно да гледам дори с отворени. Знаеш, че вятърът умее да скрива тъгата ми. Затова и толкова съм влюбена в септември. Знаеш, че прехапвам устни, когато несъзнателно ми обръщаш гръб. Затова и толкова се стряскам видя ли лика ти. Знаеш, че очите ми са като вода, нищо, че са кафяви. Водата винаги намира път да избяга.. от погледа ти. Знаеш, че мразя да съм самотна сама. Но повече мразя  да съм самотна, когато си до мен. Знаеш, чe крилете ми отдавна са се счупили. Въпреки това всеки ден мазохистично се опитвам да летя към теб. Знаеш, че дъждът е моят щит. Предпазва ме да не се пречупя. Знаеш, че обичам зимата. Както ти обичаш лятото. Знаеш, че светът ми се върти в представата за твоята усмивка. И когато се усмихнеш целият ми свят се срутва. Знаеш, че бялото ме плаши. А белотата в мислите ти на...

И той не знае, не, тихо затвори вратата. Не искам да ни чуе, не искам да кълне, бързо, скрий се в тъмнината. Очите ми крещяха му истина за моето небе. Как сънувах аз страха му, как поех го грешно в моите ръце. Сега и мене страх ме е обзел. Силни вопли в мене крият се. Че сърцето ми измамно беше  взел. Че плахи стъпки край мене вият се. И той не знае,  не, за вечното ми търсене. А очите му почти достигат ме и сълзите ми напират в повтарящо се блъскане. Пред вратата той застава платонично. Пред него аз топя се за последно. В краката ми захвърлил нещо лично. (Сърцето му било изчезнало безследно.)

Ще спра сълзите си, заради вас. Пресъхнал океан ще събира прашинки от вегетивността ми, докато не се напълни . Изгнили сенки под очите ви очакват моето пропадане. Ще спра да вярвам, заради вас. Бог ще изгърми куршумите си в миналото ми съществуване. Бездушно притаявате дъх, за да чуете заветния гърмеж. Ще плюя, заради вас. Всяко скрито и нескрито кътче от светлина ще пропада порочно зад гърба ми. В погледите ви чете се мрак. Ще спра да мечтая, заради вас. Всеки тунел ще води надолу, където с язвителна радост ще приветствате гибелта на надеждите ми. Мазно ехидна усмивка изкривява чертите ви. Ще страдам, заради вас. Неспираща, агонизираща болка ще ми стане ежедневие. Покорно-мазохистично ще си забраня всяка мисъл за бягство. Нетърпеливо чакате да кажа последните си думи. Накрая, превърнала се в купчина от нищото, гледайки се в огледалото, ще застана отстрани и вие ще съзрете моето отражение във вас.

Не ме търси в наситената гордост, гниеща във градските канавки. Не ме намирай в прекомерената волност, лееща сред хилядите мравки. Не скитай там, където шумът е истински безстрашен, драскащ с нокти по нечистата стена. Не искай бели облаци, когато си уплашен, че не намираш вярната следа. Аз съм болно, грозно опетнена бяла птица с пречупени криле.. Невинната ми воля изтръгнато е заменена, мрачният ми поглед те зове. Погледни към разрязващия хоризонт на моето пресичащо съзнание. Там загубена съм в тайния ти фронт, там затворена съм във изгнание. И никой друг не ще те победи в битка за безкрайното ти търсене. Че ти ще искаш трайно да ти навреди моето съкровище, та чак до втръсване.

- Защо точно тя?  Тя дори красива не е ...   Той я погледна безизразно. Въпросът й не го учуди. Знаеше как да й отговори, но просто не му се искаше... Щом сама не можеше да разбере, едва ли нещо щеше да се промени, дори да й го каже. - Защо питаш? - това вече го интересуваше. - Интересно ми е. Преди една година щеше да й се изсмееш в лицето, да я подминеш и след пет минути да я забравиш. Ти не си такъв. Тя не е за теб. Ха, изненадващо е как момиче като нея не си знае мястото.  Той повдигна вежди. За части от секундата в главата му изникнаха всички псувни на този свят. Очите му станаха мрачни. Но после се усмихна и каза мило: - Радвам се, че те познавам. - И какво толкова те зарадва? - Фактът, че заради хора като теб осъзнах от какво наистина се нуждая.  Тя се огледа. Бяха спрели на една малка и тиха уличка. Здрачаваше се и жилищните блокове пускаха студени сенки. Беше средата на октомври. Зеленината отдавна си беше казала сбогом с топлите дни, вятърът се позд...

Сълза. Прозрачна е.. като стъкло. Дали видяха? Бързо, скрий се  зад лъжите си. Усмивка. Поредната. Кога ще спре този кръговрат? Като стъкло.. Всичко се личи. Толкова прозрачно, че чак мръсното под ноктите се забелязва.. Или може би  мръсното в ъглите на твоето  сърце. Защо не беше друго? Друго време?  Други хора? Друг живот? Защото другото си ти сега. Пак ли тази измъчена усмивка? Аа, ти забрави какво дължиш на онзи там, до теб. Затвори се, да, така ще е  най - добре. Всеки да забрави кой си  всъщност. Само дето сърцето ти прозира във очите.

8 и 24 сутринта е и ти вероятно все още спиш, докато аз подготвям великия ти подарък без пари :D Кичурите са пристигнали, ти се чувстваш щастлива, само след 3 часа ще излезем и ще си прекараме прекрасно! Може да потичаме и в дъжда, то като няма слънце .. Ето че и ти ставаш на паметните 15 години! С 3 години повече от дузина! 15 години живот .. А сме прекарали само 4 години заедно.. И сме изживели едни от най - прекрасните си мигове.. А какво още ни очаква .. Какво още теб те очаква .. Всъщност кой ли знае - никой! Мога да те уверя само в едно - ако следваш себе си докрай и не се поддаваш на всички мижитурки, които толкова завистливо те идеализират, накрая ще се чувстваш така, както винаги си искала да се почувстваш - щастлива!  Мое мило другарче... Ти си толкова невероятно, усмивката ти заслепява всеки срещнат .. Не случайно покрай теб съм като болна от шизофрения .. Без теб нямаше да имам толкова смели мечти! Е, и ти си тази, която ме държи да си ходя по земята, а не по облаците...