
Ще спра сълзите си, заради вас. Пресъхнал океан ще събира прашинки от вегетивността ми, докато не се напълни
. Изгнили сенки под очите ви очакват моето пропадане. Ще спра да вярвам, заради вас. Бог ще изгърми куршумите си в миналото ми съществуване.
Бездушно притаявате дъх, за да чуете заветния гърмеж. Ще плюя, заради вас. Всяко скрито и нескрито кътче от светлина ще пропада порочно зад гърба ми.
В погледите ви чете се мрак. Ще спра да мечтая, заради вас. Всеки тунел ще води надолу, където с язвителна радост ще приветствате гибелта на надеждите ми.
Мазно ехидна усмивка изкривява чертите ви. Ще страдам, заради вас. Неспираща, агонизираща болка ще ми стане ежедневие. Покорно-мазохистично ще си забраня всяка мисъл за бягство.
Нетърпеливо чакате да кажа последните си думи. Накрая, превърнала се в купчина от нищото, гледайки се в огледалото, ще застана отстрани и вие ще съзрете моето отражение във вас.
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване