На момичето, което се прибира в тишината си.

На момичето, което се прибира в тишината си
от другата страна на тротоара, там, където събираш шепи от умора, между острите ъгли на чужди погледи и забързаните стъпки на познати силуети. Там, където светлините на града са нощни стражи, които безпощадно те следят с очи, и ти сервилно им предлагаш крехката си сянка в тежките окови на ежедневието. Там, където архитектурата на близостта е накриво излят бетон и страховете ти остават бездомници, за които всяка врата е залостена.
На момичето, което се прибира в тишината си,
на кръстопътя да се разкрещиш.Запали си цигара и закачи мислите си на дима, сякаш е простор.
Безсъниците, които пропукват фасадата на лицето ти, натежават по залез, когато с унесен поглед посрещаш страха, че тези цветове са ти някак безразлични, далечни (като твоето собствено тяло). И загубваш плътността си по хоризонта, очертанията ти са просто тънка линия, която мракът поглъща,  всичко се чупи, циферблатът е празен площад без часове, нощта се разпада в своята безкрайност, ти си значението на знака стоп, без някой всъщност да спира.
На момичето, което се прибира в тишината си,
уморените ти очи крепят основите на толкова много надежди. Затвори ги.  Нежността на клепките ти е толкова сеизмична, че ще предизвика земетресение и ще рухнат всички подпори. Нека си разрушително честна. Ти не си спасение, а хаос.
На момичето, което се прибира в тишината си,
чийто дъх не достига от ритъма на старанието ти да бъдеш цяла. Кажи на тялото си, че времето ще се оправи. Небето все някога ще дръпне завесите на този жлъчен дневен маскарад. И задкулисно ще ти донесе тази толкова дълго жадувана буря, и ще закапе по лицето ти театър от чувства, и ще блеснат прожектори от сблъсъка на тъгите, които все по - мъчно държеше послушни и кротки, и вятърът ще те обгърне в силна прегръдка, и този стъклен похлупак над главата ти ще се пропука в изблик на възтържествуваща болка, и вече ще можеш да дишаш.
На момичето, което се прибира в тишината си,
ти си безстрашно красива, обградена от мълчанието си, и този шум, който се опитва да те събори, ще абдикира  в своето безсмислие, затова знай, че ти си единственото, което имаш,
а аз нямам нищо друго освен теб.