Палим цигари, вместо свещи за Бога, дето го нямаме. Филтърът се намокря... Угасва. Присъда за неверниците - гледаме звездите и лежим безпомощни на тротоара, осъзнаващи колко малки сме всъщност. На непосветените блазе им! Ще им запалим тамян в главите да си останат в неведение какво ги чака след смъртта.
Криле ли - не мерси. Рога? Всички си имат.
Колко черна е нощта! Хаос в гамата на неизвестното, а в самия край чакат всички отговори на въпроса "Какъв е смисъла?" И блещукат пред очите ни. "Винаги" не е относително понятие, а
извинително. Дума, използвана само от страхливци. Думата "истина" не може да образува смислова цялост с думата "винаги" в едно изречение. Защото истината е константа, траеща само едно мигване. Ако не си отвориш очите, няма къде да ти избяга. Ще можеш да я удължиш една мечта време. Но ще загубиш удоволствието от това да гледаш звездите.
Палим още цигари, греховете са много. Както и загубеното време.
Времето е единственият безплатен лукс, който ни се полага. Единственото богатство, единственият приятел. Дава ни минало, за да си спомняме, дава ни настояще, за да бъдем, дава ни бъдеще, за да мечтаем. А всички толкова бързат... "Животът е кратък" - каква "свещена глупост"! Кратък е само за онези, които не са го живели. Всеки гони дати, тича през календара, за да стигне края на седмицата и да започне да живее. И човекът си мисли, че притежава времето, защото му е дал имена като готини, месеци, дни, часове, минути, секунди... Играе си на Господ, защото изначално се е родил егоист, и краде от времето на хората, пропилява своето в някое казино на суетата. А всъщност не осъзнава, че именно времето притежава него. И че страхливците, които са се разбързали, са измислили тази маска "винаги", за да могат да се крият, да надхитрят сила, която е извън техните възможности.
Мълчим си и лежим на тротоара. Някои броят звезди, други - изгубеното време. Свършиха ни цигарите, но няма значение, защото скоро ще се съмне и истината ще се скрие в ежедневието. Бързо! Тичай, че ще ти избяга.
Криле ли - не мерси. Рога? Всички си имат.
Колко черна е нощта! Хаос в гамата на неизвестното, а в самия край чакат всички отговори на въпроса "Какъв е смисъла?" И блещукат пред очите ни. "Винаги" не е относително понятие, а
извинително. Дума, използвана само от страхливци. Думата "истина" не може да образува смислова цялост с думата "винаги" в едно изречение. Защото истината е константа, траеща само едно мигване. Ако не си отвориш очите, няма къде да ти избяга. Ще можеш да я удължиш една мечта време. Но ще загубиш удоволствието от това да гледаш звездите.
Палим още цигари, греховете са много. Както и загубеното време.
Времето е единственият безплатен лукс, който ни се полага. Единственото богатство, единственият приятел. Дава ни минало, за да си спомняме, дава ни настояще, за да бъдем, дава ни бъдеще, за да мечтаем. А всички толкова бързат... "Животът е кратък" - каква "свещена глупост"! Кратък е само за онези, които не са го живели. Всеки гони дати, тича през календара, за да стигне края на седмицата и да започне да живее. И човекът си мисли, че притежава времето, защото му е дал имена като готини, месеци, дни, часове, минути, секунди... Играе си на Господ, защото изначално се е родил егоист, и краде от времето на хората, пропилява своето в някое казино на суетата. А всъщност не осъзнава, че именно времето притежава него. И че страхливците, които са се разбързали, са измислили тази маска "винаги", за да могат да се крият, да надхитрят сила, която е извън техните възможности.
Мълчим си и лежим на тротоара. Някои броят звезди, други - изгубеното време. Свършиха ни цигарите, но няма значение, защото скоро ще се съмне и истината ще се скрие в ежедневието. Бързо! Тичай, че ще ти избяга.
Коментари
Публикуване на коментар
Oh, but think twice, that`s my only advice. :)