тя просто обича.

Кристина се пише с натъртено "р" и малко тъга след ченгелите. 

Кристина е с вкус на поезия и мечти по морето.

Кристина не се произнася, тя само се стене. А може и шепот.

Кристина е сестра на вятъра и гони невъзможни мечти.

Кристина обича мълчанието. Тя просто обича.

Кристина се крие в усмивките та чак до изчезване.

Кристина е тъжна, когато е весела, и пие кафе без цигари.

Кристина е спомен за любовно безстрашие в минало време.

Кристина е малко листенце, което трепери при полъх на чувства.

Кристина е ужас, и гняв, и вина между сезоните.

Кристина е всичко, обградена от нищото.

Кристина умира от самотата след нейното име.