А как обичаше да краде от душата на книгите.
Понякога си мислех, че се опитва да догони една своя различна представа за себе си. Представа на героиня от криминален роман. Който си имаше всичко - от хумор и драма до малко любов. Героиня от онези с безкрайните вселени в очите и с думи - големия взрив. С безсънните нощи и убитите спомени в мазето. С усмивките й - най - неразрешимата загадка и сърцето - с присъда доживотен затвор. И бягаше, и гонеше, та чак догонваше и надбягваше.
Понякога й се получаваше толкова добре, че предусещаше възможния край на своята история и изпадаше в меланхолия. Тогава импулсът й да надиграе собствената си съдба провеждаше през тялото й голяма доза адреналин и тя просто решаваше, че е огън и жар и че ако съдбата си играе с нея, ще се опари жестоко.
Тя вечно беше кръстопът. Опитах се веднъж да разгадая посоката на мислите й. Така и не улучих на късмет. Животът й беше безмензурна мелодия и никой не успяваше да хване нейния такт. Не че го искаше, но понякога така й беше по - удобно. А понякога много искаше да бъде подредена и намразваше хаоса в себе си, докато някои точно за това я обичаха. Обичаха я заради какви ли не неща, но не и заради самата нея. А тя беше от онези паднали ангели, чиито криле бяха отрязани точно от такава болка.
Тя обичаше да краде от съвършенството в душата на книгите.
А друг обичаше да краде от нейната душа. Или по - точно от различните представи за нея.
И тя продължаваше да догонва своето откраднато съвършенство.
Понякога си мислех, че се опитва да догони една своя различна представа за себе си. Представа на героиня от криминален роман. Който си имаше всичко - от хумор и драма до малко любов. Героиня от онези с безкрайните вселени в очите и с думи - големия взрив. С безсънните нощи и убитите спомени в мазето. С усмивките й - най - неразрешимата загадка и сърцето - с присъда доживотен затвор. И бягаше, и гонеше, та чак догонваше и надбягваше.
Понякога й се получаваше толкова добре, че предусещаше възможния край на своята история и изпадаше в меланхолия. Тогава импулсът й да надиграе собствената си съдба провеждаше през тялото й голяма доза адреналин и тя просто решаваше, че е огън и жар и че ако съдбата си играе с нея, ще се опари жестоко.
Тя вечно беше кръстопът. Опитах се веднъж да разгадая посоката на мислите й. Така и не улучих на късмет. Животът й беше безмензурна мелодия и никой не успяваше да хване нейния такт. Не че го искаше, но понякога така й беше по - удобно. А понякога много искаше да бъде подредена и намразваше хаоса в себе си, докато някои точно за това я обичаха. Обичаха я заради какви ли не неща, но не и заради самата нея. А тя беше от онези паднали ангели, чиито криле бяха отрязани точно от такава болка.
Тя обичаше да краде от съвършенството в душата на книгите.
А друг обичаше да краде от нейната душа. Или по - точно от различните представи за нея.
И тя продължаваше да догонва своето откраднато съвършенство.
Коментари
Публикуване на коментар
Oh, but think twice, that`s my only advice. :)