Понякога си мислех, че се опитва да догони една своя различна представа за себе си. Представа на героиня от криминален роман. Който си имаше всичко - от хумор и драма до малко любов. Героиня от онези с безкрайните вселени в очите и с думи - големия взрив. С безсънните нощи и убитите спомени в мазето. С усмивките й - най - неразрешимата загадка и сърцето - с присъда доживотен затвор. И бягаше, и гонеше, та чак догонваше и надбягваше.
Понякога й се получаваше толкова добре, че предусещаше възможния край на своята история и изпадаше в меланхолия. Тогава импулсът й да надиграе собствената си съдба провеждаше през тялото й голяма доза адреналин и тя просто решаваше, че е огън и жар и че ако съдбата си играе с нея, ще се опари жестоко.
Тя вечно беше кръстопът. Опитах се веднъж да разгадая посоката на мислите й. Така и не улучих на късмет. Животът й беше безмензурна мелодия и никой не успяваше да хване нейния такт. Не че го искаше, но понякога така й беше по - удобно. А понякога много искаше да бъде подредена и намразваше хаоса в себе си, докато някои точно за това я обичаха. Обичаха я заради какви ли не неща, но не и заради самата нея. А тя беше от онези паднали ангели, чиито криле бяха отрязани точно от такава болка.
Тя обичаше да краде от съвършенството в душата на книгите.
А друг обичаше да краде от нейната душа. Или по - точно от различните представи за нея.
И тя продължаваше да догонва своето откраднато съвършенство.
Коментари
Публикуване на коментар
Oh, but think twice, that`s my only advice. :)