Пропускане към основното съдържание

като морска пяна.













Вълните се разбиват в погледа й. Спомени се люшкат в малката спасителна лодка.
Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.
Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъкът и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й.
Вятърът свисти по повърхността на  морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух.
За последно ръцете й са така чужди. Така топли. Така негови.
Морето я зове.
Да потъне и да се стопи като морска пяна.
За да бъде завинаги с него.

Коментари

  1. много хубав блог, прекрасно пишеш, много ми харесва, продължавай така, много поздрави и до скоро, успех !!! приятен ден на всички

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  3. Толкова нежност и същевременно сила струи от тези стихове... пишеш прекрасно!

    ОтговорИзтриване
  4. Това ми напомня на емоциите, които ме изгаряха по една моя бивша любов. Бях страшно отдадена на връзката ни и безкрайно влюбена, вярваща, че той е Мъжът. В крайна сметка съдбата ни раздели и аз го приех доста трагично - един от най-трудните емоционални моменти в живота ми... "Морето я зове. Да потъне и да се стопи като морска пяна." - тогава имах това усещане...

    ОтговорИзтриване
  5. Харесвам такива стихове, в които има толкова страст. Макар да са доста драматични и в крайна сметка тъжни, тази отдаденост, която се усеща е много вдъхновяваща. Морето винаги е толкова поглъщащо... имам някакъв страх от него сякаш е живо същество...

    ОтговорИзтриване
  6. Много силни стихове.Кратко, но много ясно и съдържателно написано.Имаш добре изграден стил на писане, не спирай, имаш талант."Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й. Вятърът свисти по повърхността на морето, дращи го, болезнено е", каквото и да става домът ни винаги ще е с отворени врати, ще седи и ще ни чака при нужда. Там спокойно можем да изплачем своята мъка, така е.Но където й да е тя винаги ще стои там и ще го чака, красиви думи у хубав завършек на стиховете.

    ОтговорИзтриване
  7. Радвам се че попаднах на този сайт.Пишеш със стил и желание."Спомени се люшкат в малката спасителна лодка.
    Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.
    Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й.
    Вятърът свисти по повърхността на морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух", в дома винаги показваме всяка своя емоция,която сме крили на вън така е.

    ОтговорИзтриване
  8. Поздравления за силните думи, пишеш страхотно "Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. "Продължавай да споделяш с нас.

    ОтговорИзтриване
  9. Пишеш много красиво и вдъхновяващо, продължавай.Снимката с тези вълни е страхотна.

    ОтговорИзтриване
  10. Определено имаш талант да пишеш специално за чувствата и за любовта. Предаваш много истински нещата, поздравления."Вълните се разбиват в погледа й. Спомени се люшкат в малката спасителна лодка.Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й."Спомените винаги стигат до дома така е.Където и да отидеме и с когото й да сме, винаги си мислим за дома и семейството, което най много ни обича и мисли най-доброто за нас.

    ОтговорИзтриване
  11. Поздравления много е красиво и добре написано, вдъхновяващо е..." Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето.
    Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъка и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й.Вятърът свисти по повърхността на морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух.За последно ръцете й са така чужди. Така топли. " Всичко мило и родно топли, само дори и при нейната мисъл.От този разказ може да се направи и баладична песен.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации от този блог

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените ...

след бурята

via http://5oil.tumblr.com Изстина ли душата ти от толкова много чакане? Задава се буря, ето чуй - чайките полудяха и неистово кряскат от нажежената плътност на самотата. Първият гръм е предвестник на толкова жадуваното от теб разкъсване на гръдта. Нека пръстите ти потънат във нея и да разтворят разкървавените парчета месо - разтвори ги, както се отварят прозорците, за да стане течение. Нека влезе дъждът като спасяващ разстрел след невъзможно дългото мълчание. Това не е гилотината на смъртта, а на живота - ще проблесне в лоното на очите ти светлина като проблясък от спомен за сън - и ти ще изпълниш дробовете си с прохладата на нощта, и всичките ти клетки, които ламтяха за мъничко свобода, ще се пръснат от сбъднатост по разтрепераното тяло на небосвода... Стисни силно тези опустели от нямане устни и ги поднеси към раните, които си мислеше, че никога няма да се превърнат в бледо розова следа след краха на меланхолията от залезите на толкова неслучили се лета... Изпий отровата...

женското ми начало.

Tracey Emin Самотата, която пуска горещи езици в лоното на слабините ми, на женското ми начало - то пламва в изблик на паника, а учестеният ми дъх, устремен от ядрото на стихията, отприщва чувството на неизбежност, което избухва в пожар - и аз не мога, не мога, не съм способна да избягам от тази възбуда, гласът ми се надига,( ах... ), пламъците ме притискат, спускат ръцете си по извивките ми, да, тези женски плодове, толкова сочни, узрели, толкова млади, тези гърди,настръхнали, които се надигат учестено от стоновете, ( не, не спирай ), тези стонове, които ме изгарят отвътре, ( не, не спирай, ах ), този дим, който ме задушава, този огън, който остави в мен, ( не спирай ), тези бедра, които Ерос разтвори с устните си, ( по - бързо ),  които треперят сладострастно в очакване, да, това очакване, което ме приклещи в стаята, ( по - бързо ), тази стая в главата ми, в чиито стени се опирах от нямане, ( да, да, да ) това нямане, което остана след плътта ми на кладата, тази клада, която...