Вълните се разбиват в погледа й. Спомени се люшкат в малката спасителна лодка. Тя хвърли бутилка в морето. Надраска болка на листа, запечата го с малко думи за сбогуване и прошепна адреса на морето. Мислите й крещят чак до хоризонта. Сълзите отдавна са намерили пътя към дома. Там където пясъкът и вълните се докосват. Косите й бягат на различни посоки. Заедно с мислите й. Вятърът свисти по повърхността на морето, дращи го, болезнено е. Тя едвам си поема въздух. За последно ръцете й са така чужди. Така топли. Така негови. Морето я зове. Да потъне и да се стопи като морска пяна. За да бъде завинаги с него.
много хубаво написано - преди всичко БЪДИ СИЛНА, поздрави
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, ще се постарая! :) Поздрави и от мен
ОтговорИзтриванеЗвучи ми много романтично, нежно, но и някак струи сила от думите...трудно е да се опишат красивите неща :)
ОтговорИзтриванеМного романтично наистина. Особено ми хареса това: "Ще прахосвам въздишките си, докато не дойде, за да спре дъха ми. И не ми го подари с устните си.". Аз моя принц, който освети мечтите ми и ги прекоси в реалността ми го намерих, макар да не е толкова романтичен :) Хареса ми написаното и с твое позволение бих го взела за основа на обета при изнесения ритуал за нашия специален ден?!
ОтговорИзтриванеЛелеее, ще бъда много поласкана, ако наистина го използваш за обета ти :):):) Надявам се от все сърце това да бъде най - специалният ти ден, а и всеки ден след това :)
ОтговорИзтриванеМного нежни стихове и се леят толкова плавно. Странно е колко сме зависими от човека до нас. Уж сме независими до преди да го намерим, а после той е този, който ни дарява с топлина, който прави света около нас по-розов. Просто прекрасно, прекрасно си описала любовта :)
ОтговорИзтриване"Ще се усмихвам на нощните пеперуди, за да ми намират светлината, докато той не освети млечния път на мечтите ми. И не го прекоси в реалността ми. Ще чакам, докато не ми изтръпнат преструвките. И не дойдеш, за да ми намериш прошка.. че живея на друг живот разстояние."Невероятни изречения, толкова силни и вдъхновяващи. Карат те да се замислиш и да си кажеш, че май наистина е така.Цял живот се правим на силни и недостижими само и само някой да ни намери, някой на който да можем да се доверим и да покажем своята слабост.Пишеш невероятно поздравления и се надявам да не спираш да ни радваш с творбите си.
ОтговорИзтриванеПоздравления.Пишеш много вдъхновяващо и с чувство."Ще бъда силна, докато не намеря някого, на когото да опра слабостта си. И самотата ми в негова прегръдка не се превърне. Ще живея през полярна пролет, докато есента не ми окапе. И усмивката му не ми задуха с летен бриз. Ще държа изстинали сълзи в ръцете си, докато той не ги стопли. И не очертае пътя на живота върху дланта ми. Ще прахосвам въздишките си, докато не дойде, за да спре дъха ми." когато намерим човека за себе си ние дори и не се усещаме как му се отдаваме изцяло и физически и духовно.Хубаво е да имаш такъв човек до себе си.Честно казано не съм особено голяма романтичка,но тези стихове ме трогнаха.
ОтговорИзтриване" Ще чакам, докато не ми изтръпнат преструвките. И не дойдеш, за да ми намериш прошка.. че живея на друг живот разстояние. "страхотни думи.
ОтговорИзтриванеИ най-силната жена мечтае за " Ще бъда силна, докато не намеря някого, на когото да опра слабостта си." както хубаво пишеш.
ОтговорИзтриванеПоздравления за хубавият блог и красиво романтичната статия.Защо все чакаме нещо да се случи и чакаме някой, а не бъдем по смели и не действаме....." И усмивката му не ми задуха с летен бриз. Ще държа изстинали сълзи в ръцете си, докато той не ги стопли. И не очертае пътя на живота върху дланта ми. Ще прахосвам въздишките си, докато не дойде, за да спре дъха ми. И не ми го подари с устните си. Ще се усмихвам на нощните пеперуди, за да ми намират светлината, докато той не освети млечния път на мечтите ми. И не го прекоси в реалността ми." Хубаво е че каквото и да става не спира да се усмихва, така и трябва да бъде, защото не се знае, кой може да се влюби в усмивката ти точно в този мометн както са казали.
ОтговорИзтриванеЕх колко красиво звучи, няколко пъти го прочетох и така приятно ми стана. Много е смислено и добре написано...."И не очертае пътя на живота върху дланта ми. Ще прахосвам въздишките си, докато не дойде, за да спре дъха ми. И не ми го подари с устните си. Ще се усмихвам на нощните пеперуди, за да ми намират светлината, докато той не освети млечния път на мечтите ми. И не го прекоси в реалността ми. Ще чакам, докато не ми изтръпнат преструвките. И не дойдеш, за да ми намериш прошка.. че живея на друг живот разстояние. "Когато си влюбен може да направиш всичко, тогава наистина все едно имаш крилца и летиш.
ОтговорИзтриване