не спирам да вдишвам от съдбата ни, която все се разминаваше. Май беше споменал за счупена реликва и за бъдещо изплащане в аванс. Но на моя етикет пишеше безплатно. А ти беше в криза и си правех компания с изстиналите камъчета под краката ти.
Веднъж ми каза да не плувам в бялото море, там било опасно за мечтите ми. И аз потънах в черното, докато не усетих живота си на чужди облаци. Там долу не чувах вечните ти сбогувания... там горе не виждах как ми обръщаш гръб. По - страшно от това беше, че ти чаках погледа да ме спаси. Хиляда времена подхвърляха екранната ми роля, а и тази зад кулисите, а ти все още слушаш радио, чакайки песничката ни за лека нощ.
Чакаме нещичко да ни спаси, докато не разберем, че трябва самички да се спасяваме. :)
ОтговорИзтриванеНамирам се в думите ти! <3
А понякога е вече твърде късно да се спасяваме .. И трябва да започваме всичко наново..
ОтговорИзтриванеНикога не е късно за спасение .. що се отнася до душевно.Когато най-малко очакваш всичко си идва на мястото .. със или без чужда помощ.Всичко зависи от нас - ще приемем ли подадената ръчичка или ще се изправим сами с високо вдигната глава. :)
ОтговорИзтриванеПрава си, но ние хората сме устроени така, че винаги чакаме някой да ни спаси, защото това е може би мъничко по - драматично и по - вълнуващо, а когато този някой не се намира .. е, тогава не ни остава друго, освен сами да го направим, а това се води чисто и просто трагично ..
ОтговорИзтриванеВ ролята си на оптимист аматьор в момента мога да намеря красота и в трагичното. Така или иначе всичко ще е спомен, нека поне носи усмивка. Гуш!
ОтговорИзтриванеЕ, но колкото и да си оптимист, понякога има моменти, които не можеш да ги превърнеш в усмивка..
ОтговорИзтриване