3 am ..

3 сутринта. Дишаше зачестено, студената реалност я беше откъснала от краткия й сън. Огледа се наоколо. Опитваше да си припомни. Загледа се в тъмната стая, за да свикнат очите й. Изправи се, седна на леглото, облегна главата си на стената и отново затвори очи.

Сънят й минаваше като на лента под клепачите й. За Бога! Това беше само сън!

Мъгла обви съзнанието й. Не се беше чувствала толкова премазана никога досега. Нещо пулсираше непоносимо бясно в размътената й глава, толкова опияняващо мъчително ..

Дълбока въздишка сряза рефлексната тишина, и запълни стените на стаята. Тя остави мислите й да се разпрострат като облак дим. Беше фатално - сънят, той беше извън всякакви граници, обхвата му беше невъзможен за преглъщане.

Тя потрепери, сещайки се отново, че вече никога не може да си върне тези кратки мигове пълно и необятно щастие, този сън, този блян ..

Картините жилещо зашариха в съзнанието й, след това нежно преминаха като тръпка по цялото й тяло. Бледи лица, контрастиращи на черната нощ. Горещи тела, преплетени в нежна хармония. Зачестено дишане, пулсиращи сърца. Тихо нашепване - „Обичам те!“ и една напълно достатъчна целувка, за да го докаже. Не, нощта не беше черна, тя сияеше, разцъфваше, блестеше.. Топлите му прегръдки бяха толкова разтапящи, меката й кожа се впиваше в неговата. Тя усети аромата на парфюма му, този незабравим аромат .. щеше да го познае навсякъде. Усмивка от удоволствие, момент на пълно опиянение.. Живота беше само миг, а техния миг беше вечен..

Тогава тя отвори очи, огледа се, пусто грозната стая, сега още по - студена от преди, мълчеше все така страшно .. Навън вече се съмваше, първите лъчи пролазиха по леглото й, и се наместиха на неговото място, като подчертаваха колко празно е то. Най - болезненото й събуждане. Сълза, проплакана от вечния миг, се отрони бавно. Тя отвори широко прозореца, вдиша дълбоко .. и тогава усети аромата му ..