Тя е кучка

Бърз поглед към него - той седеше до най - добрата й приятелка и те оживено си бъбреха за снощното парти. Щур купон беше. Яка музика, много пиене, хормони навсякъде, съвсем по тийнейджърски :). Той й се усмихваше, не на нея, а на най - добрата й приятелка. Не беше честно. Тя си нямаше никого. Една мижитурка изплю сърцето й веднъж и тя сега беше самичка. Тя го знаеше отдавна, какво е да си сам, но сега беше по - гадно, дори най - добрата й приятелка я остави и заради какво? Поредната мижитурка, която знае само некултурно да плюе храчки .. Често тя й споделяше колко опетнено влюбена е в него, толкова опетнено, че не може даже да му го каже. А само стоеше до него и му го крещеше наум.. Дам, така ставаха нещата при най - добрата й приятелка, но не и при нея.
Една самотна пияна вечер тя стоеше под уличната лампа и чакаше да се прибере .. Чакаше него, той щеше да я вземе с колата си.. Не знаеше защо звънна точно на него, но реши, че ако звънне на най - добрата си приятелка отново ще я разочарова. Затова го набра и просто му каза:
- Моля те, ще ме закараш ли? Мисля, че съм прекалено пияна, за да намеря пътя си към вкъщи.
- Добре, веднага идвам.
И така я откара, помогна й да стигне до вратата, като я държеше през кръста и я беше притиснал до себе си. Тя се разрови за ключовете си, чантата й падна, тя се улоля, изпъшка и клекна, за да си събере нещата. Той се наведе, за да й помогне. Тогава тя погледна към него и му прошепна:
- Благодаря. (хлъцване)
- Пак заповядай.
Усмивка.
*Прозрение*
Може би той не беше мижитурка, може би беше различен ..
Задържа погледа му за още малко. Мислеше, че досега никога не е имала такова прозрение в живота си. Този поглед .. беше опасен. Тя спря да диша.
Не!Не!Не!
Не отново.
Сърцето й отново стана нечие друго.
Тя го искаше. О, Господи, защо?
Защо той беше толкова .. добър с нея? Не трябваше да я откарва до вкъщи! Трябваше да я отреже като повечето й “приятели“, да си живее животеца и да не бърка в нейната помия! Защо го направи? Защо отвори път към себе си, без да мисли за последствията, които щяха да направят помията й помия на стотна степен?!
Тя издиша тежко, изправи се, зави й се свят, облегна се на стената и затвори очи, за да се успокои. Егати .. Fuck!
Отвори очите си и го погледна. Той стоеше с протегнати ръце към нея, готови да я хванат, ако отново залитне. Загриженото му изражение се смени на объркано, след като тя започна да плаче. Но нямаше време да направи нищо, тя просто отвори вратата и я затръшна зад себе си.

Тогава съзнанието й спря да функционира. Просто всичко изключи. Обърна се и отвори вратата. Той все още стоеше пред нея. Тя избърса последната си сълза и каза:
- Не ме мрази! Не мрази и нея. Но не я обичай. Не по онзи начин.
- Какво ..?
Тя спря въпроса му с целувка. Забранена целувка. Най - добре от всички знаеше, че греши. Знаеше, че най - добрата й приятелка щеше страда. Да, знаеше и че щеше да изпитва вина. Но това щеше да е за кратко. Вината щеше да се загуби. Затова не й пукаше. Тя беше просто кучка, но любовта не пречуква ли всички?