Твоята звезда

Остави плачещото минало зад вратата.
Остави го, нека мръкне там.
И горчивите искри в очите
прглътни ги, нека грейнат с олекнал плам.

Не присламчвай все безкрайна болка
в препълненото и без това сърце.
То достатъчно търпя да бъде стока -
ето пак намръщено лице.

Затвори сълзите си във стая празна
с четири замръзнали стени,
попили мракът от мъка влажна,
тлееща във твоите очи.

Не вливай спомените там,
където смисълът им те поглъща
в болезнен плам
и с ненаситност те прегръща.

Пречисти се от мръсните петна
по твоето объркано съзнание.
Отвори го за звездите във нощта
да огреят притисканото до сега мълчание.

Изправи се пред новия очакващ ден
и не гледай ти назад сега.
Не можеш ли - погледни към мен
аз ще бъда твоята звезда.

Написах го, заради моите приятели, които напоследък не се чувстват особено добре ..