Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

Карта на съкровище

Не ме търси в наситената гордост,
гниеща във градските канавки.
Не ме намирай в прекомерената волност,
лееща сред хилядите мравки.

Не скитай там, където шумът е истински безстрашен,
драскащ с нокти по нечистата стена.
Не искай бели облаци, когато си уплашен,
че не намираш вярната следа.

Аз съм болно, грозно опетнена
бяла птица с пречупени криле..
Невинната ми воля изтръгнато е заменена,
мрачният ми поглед те зове.

Погледни към разрязващия хоризонт
на моето пресичащо съзнание.
Там загубена съм в тайния ти фронт,
там затворена съм във изгнание.

И никой друг не ще те победи
в битка за безкрайното ти търсене.
Че ти ще искаш трайно да ти навреди
моето съкровище, та чак до втръсване.



Коментари

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации