Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,
Публикуване на коментар
Прочетете още
Етикети

върховете са идилия.


Да си измисля нови изгреви, да издигна планина или може би и двете? Колкото по - високи са ми върховете, толкова по - светъл ще е хоризонтът ми след тях. Само трябва да отвикна с комфорта на подножието. А достигна ли крайната си точка - да внимавам въздуха на успеха да не ме опияни. Че залитна ли, падението ми ще да е горчиво. Но знае ли човек, може и да е най - красивият ми полет. Така или иначе върховете са идилия, но склоновете - те са хронологията на живота. А изгревите нека разпръскват мечти по тях.


Изпращане на публикацията по електронна поща
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)

Популярни публикации