по - грешник си дори от мене.

Времето е грешно. И аз съм поредната прашинка от него. Грешници сме всички, вятърът ме издухва и се превръщам в Сахара. Пустиня от пресъхнали грехове. Дезертификация е точният термин за опустялото ми сърце. Облечи се в траур преди да се опиташ да ме прекосиш. Може би сълзите ти ще се превърнат в оазис, а моите сълзи ще са просто мираж. Изчезвам, когато си мислиш, че си близо до мен. Най - лошото е, че няма да спреш да ме халюцинираш. Смея се и ти губиш представа за инверсията в настроенията ми, сякаш погледнал към слънцето за малко повече от миг и ослепял за малко повече от вечност. И си нямаш и на представа, че през нощта
съм по - студена дори от празнината в очите ти. А когато липсата ми задуха към теб, не усещаш как всъщност заличавам следите, които оставяш, така че да се окажеш в сърцевината на нищото. След мен няма връщане назад. След мен има само болка и пепел. Забрави за времето. Мислите ти се сипят като пясъчен часовник. А аз съм пукнатината, от която се губят. Грешно си представяш, че ще намериш нещо живо в пустиня от умрели мечти. По - грешник си дори от мене.