Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

от край до край.

Обвързване. И край. Даже цели два.
Връзваш се здраво за някого, без панделки и франтифлюшки, просто здрав възел, който чакаш той да разплете. Ти цялата си възел от емоции, от усмивки, от надежди (повече очаквания). И в старанието си да не изпуснеш някое усукване, ръцете ти треперят от страх. Гледаш да е красиво. Лично. Гледаш да си трудна за развръзване, цял лабиринт за разгадаване, но все пак внимаваш да не се загуби в него. И тайно му показваш пътя. Гледаш да направиш място, малко, но все пак осезаемо (нали?), за да се вмъкне в този възел-пъзел. Допълнителна част, в случай на загуба (или самота?).
Ръцете отдавна те болят от връзване към някого. Някъде назад си изпуснала 1-2 нишки, скъсала си друга, трета е била открадната. И то точно нишките на смелост, които те правеха толкова независима. А китките са загрубели от непоправимост.
И все пак връзката е с два края. Неговият. И твоят.
Не усещаш как изведнъж с едно просто дръпване той те разплита цялата. И остава неговия край да виси. А ти се чудиш какво да правиш с твоя. И май си вързана от край докрай.

Коментари

Популярни публикации