Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

истината или се осмеляваш?


Осмели се да ме харесаш. Паря приятно. Тихо. Паля се трудно, но клечка кибрит от страстта ти ми е достатъчна. Горя с пламък на доверие и се пазя от вятъра на обречеността ми, а угасна ли, твоят полъх на усмивката ти би ме разпалил отново. Тлея през всички сезони, така че можеш да разчиташ на топлината ми. След мен не остава пепел за забравяне. няма какво да разчистваш по пътя си. Само бледи белези с цвета на устните ми, някъде под лявата ти ключица, и може би въглени за студените, самотни дни.
Ако имаш късмет, може да разтопя и леда в сърцето ти.
Ти само се осмели да ме харесаш .. А истината е, че така или иначе горя само за теб. 

Коментари

Популярни публикации