naked mind.

Чакането е обещание. Ако се чакаме под океана от звезди, обещавам, че няма да потъна в самозабрава. А ти обещаваш ли, че ще държиш на повърхността мечтите си за мен?  Или по - добре не обещавай нищо. Просто чакай. 

Осмели се да ме харесаш.  Паря приятно. Тихо. Паля се трудно, но клечка кибрит от страстта ти ми е достатъчна. Горя с пламък на доверие и се пазя от вятъра на обречеността ми, а угасна ли, твоят полъх на усмивката ти би ме разпалил отново.  Тлея през всички сезони, така че можеш да разчиташ на топлината ми.  След мен не остава пепел за забравяне. няма какво да разчистваш по пътя си.  Само бледи белези с цвета на устните ми, някъде под лявата ти ключица, и може би въглени за студените, самотни дни. Ако имаш късмет, може да разтопя и леда в сърцето ти. Ти само се осмели да ме харесаш .. А истината е, че така или иначе горя само за теб. 

Обичам да обичам. Чист егоизъм. И не, мерси, не искам да ми се връща обратно. Най - щастлива съм, когато най - самотна съм без теб . Всяка различна любов, която съм отдала, е събирателна, която рикошира в твоите стени. Всеки нов мъж в живота ми е всъщност размит образ на утопиите ми по теб. И всеки нов мъж ме прави все по - самотна. Прехапвам устни от действителност. Обичам да обичам, от чисто практична гледна точка. Тук не виждам нищо нелогично. Нова тръпка и все същите стари заблуждения. Проста математика. И по ми е удобно да се градя на представите ми за това как стрелката се върти, но всъщност цикличността на времето ме връща във все същата изходна позиция - да си тръгна и да започна отначало. Обичам да обичам. Не защото ме караш да сменям изгорялата крушка в прашното мазе на мечтите ми, мога и на тъмно да си въобразявам бъдеще, а защото в късния неделен следобед не ми остава нищо друго освен да събирам парче по парче всяка разбита усмивка. И сядам на килима от минали спомен...