безмълвие ..

Винаги казваш „много съжалявам“ .. след всичките шибани грешки, които повтаряш отново и отново, след всичките нарушени обещания, казваш само и едно единствено „много съжалявам“ !? За каква ме имаш? За светица? За Бог? Нека те питам нещо - колко пъти бях до теб, когато всички други те презираха? Колко пъти плачех заедно с теб, когато другите се смееха? Колко пъти връщах надеждата ти към живота? Винаги можеше да разчиташ на мен .. аз вярвах в теб, вярвах, че има добро в теб, когато никой не го вярваше .. защото аз го виждах, съзрях го веднъж, после още веднъж и още веднъж .. Но защо .. защо се промени? Знам защо, защото искаше и ДРУГИТЕ да те харесат .. толкова силно искаше да им се харесаш, да им направиш впечатление, да им покажеш, че си готина откачалка, но трябваше ли да губиш човечността си, за да им го демонстрираш? Защо трябваше да се превръщаш в нещо друго? В нещо, което не си ти? Сега си гледаш кефа, еми добре, гледай си го, не искам да ти преча .. Само едно ще ти кажа - те все някога ще разберат истинското ти аз, ще разберат че не си тази повърхностна кучка, за която се представяш, ще открият слабото ти място, ще те наранят и ти ще се нуждаеш от приятел .. и ще искаш да се върнеш при мен.. И аз естествено ще те приема обратно, и отново ще ти простя всичко, макар и изобщо да не го заслужаваш. И знаеш ли защо? Защото доброто в теб е скрито някъде там .. някъде в теб, просто не го използваш ..

П.П. Един съвет - Господ винаги връща.. може да е след месеци, може и след години, но каквото правиш, ВИНАГИ ти се връща :)