naked mind.

Полъха на вятъра беше толкова приятен. Играеше си с косите ми, галеше нежно лицето ми, изпълваше ме с цялост.. Слънцето се надбягваше заедно с мен, като от време на време се скриваше зад някой баир или стрелваше лъчите си между клоните на дърветата, които ритмично оставаха назад . Изпращаха ме, махаха ми за сбогом, пееха ми непознато сладки песни. Сякаш всичко се радваше на моето щастие, заразно наивно и необятно. Кометата ме водеше. Една кола ме изпревари. Отлетя напред и остави пепел и дим зад себе си. Аз не бързах, имах време. Достатъчно време, за да имам силите да оставя всичко минало. Знаех .. виждах, че ме чака нещо хубаво. Беше от онези усещания, като шесто чувство, но по - наситено .. Непоколебимост в несигурното утре. Дам, утре винаги беше несигурно, но в това му беше магията. Лесно е да се забравя, въпросът е дали искаш или те е страх, че може би без миналото си ще останеш празен .. Животът никога не е празен, винаги идва нещо, което да го запълни. Вдишах дълбоко - новото м...

ти си ми всичко. усмивката. погледа. устните. съня. ръцете. сърцето. живота. въздуха. водата. звездите. небето. слънцето. Вселената. сълзите. болката. яда. страха. мечтите. дните. месеците. музиката. филмите. стълбите. книгите. бисквитите. залеза. морето. хоризонта. всичко. извинявай, че не мога да бъда толкова болезнено съвършена като теб.

Тежко е, а те продължават да те обвиняват. Като някакво счупено радио, което е забило на най - тъпата станция .. Рефрени, рефрени .. Добре де, разбрах! РАЗБРАХ! Ще изпитвам вина до края на живота си, това не ви ли е достатъчно?? Разбрах, че съм глупачка, и че ако кажа нещо, за да се опитам да оправя нещата, ще бъде безполезно. Разбрах, че всяко мое действие се използва срещу мен. Всичко, което правя, ми се връща като удар под кръста. Разбрах, че грешките, които направих не могат никога да се простят.. защото са моите! Просто няма прошка, макар и не аз да съм грешната. Май зависи от гледната точка. Да, тъпа съм! Да, грешна съм! Да, виновна съм! Да, безсърдечна съм! Не мислите ли, че не го схващам?! Схващам го! Тежи ми, смачква ме, разваля ме, ужасява ме. Иска ми се да направя нещо, но не мога. Безполезна съм. Късно е. Съжалявам! (надявам се да не съм сгрешила и за това)