Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

Ако аз съм черно, ти трябва да си бяло.


Оглеждаш се наоколо.
Какво става с живота ти?
Къде се забута?
Страшно е ..
Остана на заден план.
Спънка.
Защо?
Просто малка почивка.
Почивка от всичко.
Сам, да, понякога е хубаво.
Борба.
Въпреки всичко
те са най - важното за теб.
Безмълвно
ти се молиш
за тях.
За щастието им.
Къде си ти
сега?
Една мижава точица
в цялата картинка.
Но и тази точица
си има цвят.
Искаш прегръдка.
Яд те е.
Защо ли?
Те имат това,
което ти не притежаваш.
Радост.
Има я,
там някъде,
сред другите цветни точици.
Заедно
всички
образуваме
едно.
Ако аз съм черно,
ти трябва да си бяло.

Коментари

Популярни публикации