Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

женското ми начало.

Tracey Emin
Самотата, която пуска горещи езици в лоното на слабините ми, на женското ми начало -
то пламва в изблик на паника, а учестеният ми дъх, устремен от ядрото на стихията, отприщва чувството на неизбежност, което избухва в пожар - и аз не мога, не мога, не съм способна да избягам от тази възбуда, гласът ми се надига,(ах...), пламъците ме притискат, спускат ръцете си по извивките ми, да, тези женски плодове, толкова сочни, узрели, толкова млади, тези гърди,настръхнали, които се надигат учестено от стоновете, (не, не спирай), тези стонове, които ме изгарят отвътре, (не, не спирай, ах), този дим, който ме задушава, този огън, който остави в мен, (не спирай), тези бедра, които Ерос разтвори с устните си, (по - бързо),  които треперят сладострастно в очакване, да, това очакване, което ме приклещи в стаята, (по - бързо), тази стая в главата ми, в чиито стени се опирах от нямане, (да, да, да) това нямане, което остана след плътта ми на кладата, тази клада, която издигнаха малко преди самотата ми, (ммм...) тази самота, която се оголи след изпепеляването на кожата ми (...) и която беше причината за моето женско начало.

Коментари

Популярни публикации