28.07.2015 г.

почти.



Blue Is the Warmest Color
Всички са почти заспали. Всички са почти добре.
И кафето е почти изстинало на масата, на която са угаснали почти усмивки. Небето е почти същото, след последния нюанс на мрака. Слънчогледите почти са цъфнали на полята, в които почти сме се обичали. И са навели цветовете си почти траурно в тъмнината. Щурците почти са композирали нашата почти история. И свирят почти меланхолично, скрити зад смисъла на последния ни разговор. Образът на мечтите ми по теб е почти истински в мислите, от които почти не си излизала. Дните почти минават във водовъртежа на забравата. Вечерите почти не
са самотни. Устните ми почти не са изтръпнали от желание да те целунат. Или да забравят вкуса на кожата ти в почти замръзнал декемврийски ден. Почти е лято и почти съм щастлива. Обещах ти да не се обвързвам с тъгата и почти се справям. Бъдещето ми е увиснало почти самоубийствено. Липите са почти изсъхнали. По - добре така. Ароматът им почти ми напомняше на нашата раздяла. Почти не съм плакала под тъгата на дъжда. Кучетата почти разлаяха тишината в малките часове на неспокойствието ми. Сутрините са почти същите без твоя глас. Ръцете ми почти не са увиснали в безпомощност. Пръстите почти се научиха да не пишат за теб.
Почти съм цяла.
Почти.

1 коментар:

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)