4.01.2015 г.

не беше правилното време.



Salvador Dali, Sandman
Ще ти разкажа за моста, по който не си тръгнах. Стоя отдолу и гледам към блока, броейки будните апартаменти. Снежинките не ме достигат. Едно такси е спряло до кофите за боклук. Шофьорът е забравил да си изключи фаровете. Някой е забравил да ме изключи. Изтощена съм. Небето е оранжево. Като огромния пепелник на таванската ти. Пепел от цигари се сипе и полепва навсякъде. Улицата до вкъщи. Тротоарите. Дърветата. Детската площадка. Пейката, да, онази пейка. Поглеждам нагоре и тишината пробожда очите ми със своята наситеност. Пропила се е в
нощта като петно от кал по дънки в дъждовен ден. Толкова съм неподвижна, че се захващам за излишните мисли в главата ми, за да не падна. "Не беше правилното време". Или аз не бях на себе си. Тази зима не иска да свърши. Понякога студът ти ме държи за ръце. Думите замръзват в едно колебание. Стоя под моста и слушам как колите минават над мен. "Не беше правилното време." Преглъщам твоята безчувственост. Прибирам се във вкъщи, за да ти звънна. Ще ми мине. Винаги ми минава. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)