А има дни като този
James Whistler, Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета. А има дни като този, в които клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна. А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,
Откривам себе си, толкова хубаво е описано всичко! :)
ОтговорИзтриванеМълчаливо откривам себе си в редовете ти и мислено ти стискам ръката. Не спирай да пишеш, пък било и то със сълзи, понеже е красиво.
ОтговорИзтриванеНе бих спряла да пиша за нищо на света. Благодаря ти за красивото себеоткриване (:
Изтриване