2.02.2014 г.

да излекувам студа в очите ми.



И все пак януари се оказа по - студен, когато е без теб. Ако всяка снежинка е замръзнало желание, тогава си пожелавам да те имам и ръцете ти да са достатъчно топли, за да ме разтопят. Дотогава гледай как снега танцува по перваза на прозореца ти и не съжалявай, че избра студения край пред топлата обреченост. Очаквай много бели въздишки и объркани спомени за нечии непознати спирки в един непознат град. Аз ще запазя двата жерава като лично обещание, че всяка зима ще ми напомня на аромата ти. Поне мъничко мечтай за мен. В спомените ми е още топло. Усмивката ти все още ме кара да пътувам в миналото. И снежинки да капят от очите ми. Разтопи поне едно мое желание - в погледа ти да се отразява само щастие.
А аз ще продължавам да те пиша, докато не излекувам студа в очите ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)