Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

да излекувам студа в очите ми.

И все пак януари се оказа по - студен, когато е без теб. Ако всяка снежинка е замръзнало желание, тогава си пожелавам да те имам и ръцете ти да са достатъчно топли, за да ме разтопят. Дотогава гледай как снега танцува по перваза на прозореца ти и не съжалявай, че избра студения край пред топлата обреченост. Очаквай много бели въздишки и объркани спомени за нечии непознати спирки в един непознат град. Аз ще запазя двата жерава като лично обещание, че всяка зима ще ми напомня на аромата ти. Поне мъничко мечтай за мен. В спомените ми е още топло. Усмивката ти все още ме кара да пътувам в миналото. И снежинки да капят от очите ми. Разтопи поне едно мое желание - в погледа ти да се отразява само щастие.
А аз ще продължавам да те пиша, докато не излекувам студа в очите ми.

Коментари

Популярни публикации