Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

недопушена цигара.





цигарата догаря. 
мислите ми също - 
тихо да изчезнеш
като дим.
и съм обречена
да ме изпълваш.
порочно е.
циклично е.
ти си вреден навик.
без бандерол.
контрабандно
ме боли.
аз запалих огъня.
и аз го угасих.
не ми е за първи път
да хвърлям
недопушена цигара.
хареса ти, нали?
да съм първата
и може би последната,
която толкова невидимо
остави белег.
само дето
тоя белег все още пари
върху мойте истини.
парадоксът е, че
аз дори не пуша.
но продължаваш да вредиш
сериозно на мен
и на всичко около мен.

Коментари

Популярни публикации