12.01.2014 г.

от край до край.



Обвързване. И край. Даже цели два.
Връзваш се здраво за някого, без панделки и франтифлюшки, просто здрав възел, който чакаш той да разплете. Ти цялата си възел от емоции, от усмивки, от надежди (повече очаквания). И в старанието си да не изпуснеш някое усукване, ръцете ти треперят от страх. Гледаш да е красиво. Лично. Гледаш да си трудна за развръзване, цял лабиринт за разгадаване, но все пак внимаваш да не се загуби в него. И тайно му показваш пътя. Гледаш да направиш място, малко, но все пак осезаемо (нали?), за да се вмъкне в този възел-пъзел. Допълнителна част, в случай на загуба (или самота?).
Ръцете отдавна те болят от връзване към някого. Някъде назад си изпуснала 1-2 нишки, скъсала си друга, трета е била открадната. И то точно нишките на смелост, които те правеха толкова независима. А китките са загрубели от непоправимост.
И все пак връзката е с два края. Неговият. И твоят.
Не усещаш как изведнъж с едно просто дръпване той те разплита цялата. И остава неговия край да виси. А ти се чудиш какво да правиш с твоя. И май си вързана от край докрай.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Oh, but think twice, that`s my only advice. :)