Качи се върху раменете ми. Ще ми изпееш песен за лакираните нокти на краката ти, за извивката на очната ти линия, за боядисаната ти коса, за червилото от снощи. Ще се засмея. Паузата ще бъде дълга. Погледни надолу. Сарказмът ти ще рикошира в огледалото под мен. Ще се счупи. Мислите ти ще бъдат нестинари. Ще танцуват върху съсиреци от кръв. Моята. Фестивал на цветовете. Стъпки в пясъка. Ще скъсаш струните и ще оставиш спомените ти да се задушават в кухината на китарата. Нощем безсънието ми ще се разхожда по грифа. Лунна соната, която ще се надбягва с Дяволско течение на ръба на Маслен нос. Ще те бутна. Събуди се. Чаршафите ти ще миришат на текила. Петна по бялата ти нощница. От моята спирала. Ще ме обгърнеш уморено през кръста и ще отидем да се борим с вятърните мелници. Ще прескачаме чайки и ще държиш главата ми под морското ниво. Балончета страх ще се провират в розовия ти бански. Крещи ми. Ще се разбиваш по брега на мълчанието ми. Толкова си красива. Ще ти подарявам мидички,...
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.