Пропускане към основното съдържание

Последна въздишка:

А има дни като този

James Whistler,  Nocturne in Black and Gold – The Falling Rocket , 1875, Detroit Institute of Arts, Detroit, MI, USA. А има дни като този, в които светът се случва на крясъци. Тогава светлината се връща уплашено по пътеката на носталгията. Сенки протягат ръце, покриват очите ми - съсиреци пълнят пресушените ми дъна. Зениците стъпват в раната на сумрака, бликва кръвта. Погледът изтича в канавката, изплъзва се от всички пропиляни лета.  А има дни като този, в които  клопка е всичкият въздух, който свисти между камбаните. Плясък на криле се въздига в простора, думите осиротяват в отдавна опустели гнезда. Тътен разкъсва утробата на ялова тишина. Мракът внезапно връхлита като жътвар, готов да прибере плода на обезверелите ми уста. Гнил е гласът ми от освирепяло мълчание, вкусът му се дави в гръкляна.  А има дни като този, в които плътта е храна за озверялата паст на нощта. Зъби се впиват като пирони в дланите на разпнат. Всеки допир прогаря като отрова, бликаща от вените на луна. И ето ме,

устните ми още търсят дъха ти.

Нощта е фобията, която получавам, когато съм без теб. 
Караш ме да си изгубвам римите и да издишвам само глухи думи. 
А ме е страх да търся вдъхновение под леглото ти. 
Там се крият всичките ти демони. 
Тялото ми още пари от последното им ухапване. 
Веднъж ми хареса да съм твоя пленница, 
да те копнея с вързани ръце, 
а ти да белязваш с целувки себе си по мен. 
Сега лежа сама, а сенки по стените се отразяват под очите ми. 
И те вдишвам в полунощ и си топла още. 
И устните ми още търсят дъха ти. 
Страх ме е, че забрави да развържеш липсата си от ръцете ми 
и че дълго ще бъде пленница на тези белези.

Коментари

Популярни публикации