Не ме търси в наситената гордост, гниеща във градските канавки. Не ме намирай в прекомерената волност, лееща сред хилядите мравки. Не скитай там, където шумът е истински безстрашен, драскащ с нокти по нечистата стена. Не искай бели облаци, когато си уплашен, че не намираш вярната следа. Аз съм болно, грозно опетнена бяла птица с пречупени криле.. Невинната ми воля изтръгнато е заменена, мрачният ми поглед те зове. Погледни към разрязващия хоризонт на моето пресичащо съзнание. Там загубена съм в тайния ти фронт, там затворена съм във изгнание. И никой друг не ще те победи в битка за безкрайното ти търсене. Че ти ще искаш трайно да ти навреди моето съкровище, та чак до втръсване.
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.