naked mind.

- Защо точно тя?  Тя дори красива не е ...   Той я погледна безизразно. Въпросът й не го учуди. Знаеше как да й отговори, но просто не му се искаше... Щом сама не можеше да разбере, едва ли нещо щеше да се промени, дори да й го каже. - Защо питаш? - това вече го интересуваше. - Интересно ми е. Преди една година щеше да й се изсмееш в лицето, да я подминеш и след пет минути да я забравиш. Ти не си такъв. Тя не е за теб. Ха, изненадващо е как момиче като нея не си знае мястото.  Той повдигна вежди. За части от секундата в главата му изникнаха всички псувни на този свят. Очите му станаха мрачни. Но после се усмихна и каза мило: - Радвам се, че те познавам. - И какво толкова те зарадва? - Фактът, че заради хора като теб осъзнах от какво наистина се нуждая.  Тя се огледа. Бяха спрели на една малка и тиха уличка. Здрачаваше се и жилищните блокове пускаха студени сенки. Беше средата на октомври. Зеленината отдавна си беше казала сбогом с топлите дни, вятърът се позд...

Сълза. Прозрачна е.. като стъкло. Дали видяха? Бързо, скрий се  зад лъжите си. Усмивка. Поредната. Кога ще спре този кръговрат? Като стъкло.. Всичко се личи. Толкова прозрачно, че чак мръсното под ноктите се забелязва.. Или може би  мръсното в ъглите на твоето  сърце. Защо не беше друго? Друго време?  Други хора? Друг живот? Защото другото си ти сега. Пак ли тази измъчена усмивка? Аа, ти забрави какво дължиш на онзи там, до теб. Затвори се, да, така ще е  най - добре. Всеки да забрави кой си  всъщност. Само дето сърцето ти прозира във очите.

8 и 24 сутринта е и ти вероятно все още спиш, докато аз подготвям великия ти подарък без пари :D Кичурите са пристигнали, ти се чувстваш щастлива, само след 3 часа ще излезем и ще си прекараме прекрасно! Може да потичаме и в дъжда, то като няма слънце .. Ето че и ти ставаш на паметните 15 години! С 3 години повече от дузина! 15 години живот .. А сме прекарали само 4 години заедно.. И сме изживели едни от най - прекрасните си мигове.. А какво още ни очаква .. Какво още теб те очаква .. Всъщност кой ли знае - никой! Мога да те уверя само в едно - ако следваш себе си докрай и не се поддаваш на всички мижитурки, които толкова завистливо те идеализират, накрая ще се чувстваш така, както винаги си искала да се почувстваш - щастлива!  Мое мило другарче... Ти си толкова невероятно, усмивката ти заслепява всеки срещнат .. Не случайно покрай теб съм като болна от шизофрения .. Без теб нямаше да имам толкова смели мечти! Е, и ти си тази, която ме държи да си ходя по земята, а не по облаците...