Бягай , скрий се в белотата на обърналите се стрелки. Някога пред и е спомената тъгата в твоите очи. И звука на минал спомен ти се вижда криво запилян . Къде отиде пътя ти отворен към онзи горчиво-сладък блян ? А времето тече назад , кръговратно впивайки се в теб. И ти въртиш се в този опиат , отричайки врага заклет. Загубил смисъла за реалността , вечно грабиш грешните следи. Гръб обърнал си на пролетта, а зимата все рефренно те боли .
В пустинята на разголеното ми съзнание обичам да се губя.